Project "Fragment of something bigger" .

Sculpture by Georgi Minchev, 

My sculpture "Fragment of something big" that was selected and won the gold medal in the the 2nd Lih -Pao International Sculpture Biennial Awards 2013-2014, Taiwan.

The "Fragment of Something Bigger" sculpture was selected and presented at the 2nd Lih-Poo International Sculpture Biennial Awards 2013-2014, Taiwan. For his work George Minchev received the first prize and a gold medal in the biennial competition program.

In this powerful and laconic work, which can only be the sculpture of stone, the author opposes a natural oval shape with stepped, sharp, geometric breakthroughs. Structured in a rhythmic jigsaw puzzle, the breakthroughs are stacked and taken from the inside of the rock to a prominence that does not destroy the monolithic sense of form. The sculpture is part of a series of similar plastic theorems of technology presented in different contexts at art forums around the world.

Surgically accurate, uncompromising, incisions piercing the oval stone block turn the flow of time into a threatening contradiction of civilization. Their geometric logic is to be derived from straight walls. That is, the stone piece was a block and later developed to the geomorphic shape of a river rock or an ideal futuristic capsule. Thus, according to a person's sense, the fragment can shift the geological time and take the object and viewer into pre- or post-historical time. Such a time, which for us does not exist as a reference, but still "today" is only a part of something bigger.

Minchev's work carries the signs of a postmodern curse with the concepts, but he also presents a classical exercise in search of rhythm and opposing principles in a very precise and versatile, sculpted piece of matter - a fragment.

Yovo Panchev

Георги Минчев със златен медал от Второто Международно Скулптурно Биенале „Ли Пао” в Тайван. Милен Радев с изложбата „5000 копия” в галерия „Ластици”, 21 февруари – 1 март 2014. Неизвестен извършител с акцията „Слава на Украйна!” на Паметника на съветската армия.

Скулптурното биенале в Тайван награди работата на Георги МинчевФрагмент от нещо по-голямо със златен медал. В тази силна и лаконична работа, каквато може да бъде само скулптурата от камък, авторът противопоставя естествена овална форма със стъпаловидни, резки, геометрични пробиви. Структурирани в ритмичен пъзел от плоскости, пробивите се натрупват и отнемат от вътрешността на канарата до прозирност, която обаче не разрушава монолитното усещане за форма. Скулптурата е част от серия с подобни пластични теореми на технологизация, представяни в различни контексти на арт форуми по света.

Хирургически точни, безкомпромисни, разрезите, пробиващи овалния каменен „блок”, обръщат течението на времето в заплашително цивилизационно противоречие. Геометричната им логикаследва да е получена от прави стени. Тоест, каменното парче е било блок и впоследствие е развито до геоморфната форма на речна канара или идеална футуристична капсула. Така, според усещането на човек, фрагментът може да размести геоложкото време и да отнесе обекта и зрителя му в пред- или следисторическо време. Такова време, което за нас не съществува като референция, но все пак „днес” е само част от нещо по-голямо.

Работата на Минчев носи белези на постмодерна заигравка с понятията, но представя и едно класическо упражнение в търсене на ритъм и противопоставяне на принципи в много прецизно и обрано, изпипано парче материя – фрагмент.

Отново използвайки ритъма и по-буквално, като отправна точка към мястото на човека в материалната история, фотографът Милен Радев представя своите 5000 копия. Играта на думи и тук е важна, защото копията са и тираж на малките снимки (10х15см), и паралел към траекториите на развитие на историите, които разказва. Няколко изящни фотоесета са представени в серии от еднакви, но много на брой снимки – сюжети в синтактични композиции.

Милен Радев с вкус разделя на теми пространството на галерията за съвременна фотография „Ластици”, като анонсира сериите си с находчиви кратки текстове. По растеризираните от малките повтарящи се изображения стени пълзят Цирк, Детство мое, Лесни моми, ArtofLiving, Централни гробища, Смелостта е на 80 г., Чудовищата на фолка, Зоологическа, Веско. Тези серии разгръщат всички изобразителни качества на съвременната фотография и разказват за съвсем нормални неща от живота на човека и обществото. Като визуален език, с характерна чувствителност, изложбата представя по много красноречив начин стила и културата на новото поколение художници. Именно фотографията, едва ли не по ирония на съдбата, се оказва формата, в която може да се идентифицира и разграничи нов вкус в изкуството. Лишен от нюанси и излишна цветност, плосък и студен образ – самоосъзната фотографска среда, в която виреят технологични репрезентации на виртуални образи, част от културен контекст, заварено чужд на това поколение в двадесетте му години. (Всеки предмет има своето място, но обикновено то не е само едно. Наистина, ще ни бъде много скучно, без свойството на предметите да пасват точно там, където са най-малко очаквани). Самият Милен Радев, на 24, със завидна професионална биография, описва своя ArtofLiving в изложбата си „5000 копия” така: Копия от живота, които не ни забравят. В повечето случаи те се превръщат в кошмари, които понякога искаме да помним.

В неделя паметникът осъмна със знаме и поздрав. В поредна художествена акция на поколението, за което стана дума, в темата за частите от нещо по-голямо прави впечатление превръщането на мемориала, какъвто и да е той, във „вестник”. Спонтанната реакция на мой приятел сутринта беше такава: „Всеки си пише там, каквото има да каже”. Още едно свидетелство за приемането, преживяването на дистанцията на средата, преодоляването на нейния контекст и обремененост.

В новата българска художествена картина на света, в спонтанните прояви на това поколение все повече личи независимостта от доминиращия обществено-културен сюжет. Доскоро смятах, че краят на българското визуално изкуство е настъпил с разсейването на народностната характеристика, че българско изкуство вече има само в историческа перспектива. Последните две изяви, както и връзката им с художествената работа на Георги Минчев, ме опровергават. Фрагментите са нещо по-голямо. А времето и ние оставаме в пряка зависимост, по февруарски героично.

Йово Панчев

 Da Dun Gallery, Taichung City 

未知的片段此創作是傳統展出雕塑。

它包含了形態學的特有比例和原則表達了物理和空間特徵。在很大的程度上，此設計著重於反相相拼及對立的原則和方法去傳達其中包含的美學思想與形式。

就以形式來說此創作的理念是在簡單的幾何形狀中架構出彼此之間的關係 - 立方體和球體。在此計劃中是想透過比例和獨特的雕塑把這些簡單的幾何形狀改變其形並且再度重置。以橢圓勾勒出整個的外部尺寸與雕塑的輪廓。它由內而外地快速構建和發展。而她均勻膨脹的動力似乎來自於雕塑的核心。

在腎形橢圓體的三個方向個別獨立切割出一個缺口。所有邊緣，轉角，牆壁和形狀由內去達到相同位置。

此三個缺口是佔據整個由三個不同大小的平行六面體所組成的橢圓體積。此刻整個作品的複雜部分將自然由本體來實現，在預設路徑上因為三個不同大小的平行六面體會互相交匯重疊在整個橢圓體的中央處，因而再把它們剩餘的可見部位去除後只留下其路線。

反向缺口的主要用意是坐標出三個空間尺度而形成三維形狀：高度，寬度和深度。

此時，所有的壁面和溝槽橢圓形體將會在相同角度亦或是與彼此相互平行。 在這兩種情況下，它們將會導向出垂直和水瓶的間隔 。當它們彼此在橢圓形板凳插槽的中央處匯集時，將會形成水平和垂直的空間就如建築的概念。

在“未知的片段”裡的第二要素是在主要空間裡由三個不同方向的開口去創造出縱向和橫向空間。

這些空間定位的元素透過簡單，明瞭及簡易的方式與觀看者溝通此目的是為了去營造出在既有的環境中所遺留下來的規模和宏偉的感覺。在另外一方面，由每組的牆面，邊，角，立方體及平行六面體所架構出的空間使人聯想起猶如街道與廣場反倒是都在裡面而不是在表面上。它們被切割及雕刻成一個橢圓及其目的是為了創造出空間改變的感覺。在傳統的認知上，東西是依附在物體的表面，但在此特殊情況下卻是顛倒過來。透過改變既定自然的認知，這些猶如建築的元素在“未知的片段”中經由強烈的對比去創造出另一種感官的衝擊。