Brodes

Monday, 26. November 2001

Georgi Minchev's " Brodes " exhibition was presented at the Raiko Alexiev Gallery in Sofia in the autumn of 2001. 10 large format sculptures made of fired clay were shown. At present some of the works from this exhibition are located in the town art gallery Boris Denev in the town of Veliko Tarnovo, in the city art gallery Nikola Petrov Vidin and in the permanent exposition of the Foreign Ministry of the Republic of Bulgaria.

The material from which my sculptures are executed from the cycle " Brodes " is roasted clay. A soft, plastic and easy-to-access material on which each touch can be printed and stored. A material of special significance, through which the human mind's image is sealed. A material that is mythical in itself and brings us back to creation when the mountains were an outpost and the water was hiding in a giant frog. When the primary material has been renamed from something to something else.

In the " Brodes " cycle, the problem I'm dealing with generally is the study of the interior spaces and the characteristics of matter, in this case clay. Revealing and reaching relationships going beyond the purely physical. Exploring the paths that matter passes by touching the spirit.

The sculptures are not figural, but they relate to the person in the most general sense, by the questions he asks in his encounter with the surroundings. The boundary between past and future, possibility and the impossible, black and white, good and evil, has always excited man. The answers he gave to questions about these contradictions were never unambiguous. The sculptures of this cycle also do not formulate specific answers. Cutting, building, digging, and the process of rationalization in these works rather recalls that mythology that every action is a repetition, a projection of an archetype from other pre-historic times. In the series "Bros." I use a manner of work that maximally preserves the nature of raw clay. Building, draining forms is born with the birth of the impulse in me. No backing, no allowance for correction, because the large format of sculptures require a technological drying of the lower layers. Thus every single action adds up, develops and fills with the impulse that chases the moment. Compositely organizing is a conditional cross-section that shifts from the base to the height of the work process. It is the molding zone and is controlled at the moment, then stagnates and overwhelms the next layers of clay. Through this action imposed on heavy and crude matter - clay, which is also roughly processed, I try to create the images in "Brodes" - radical, clear as a gesture, expressive and poetic.

Through "Bros" I try to find places where two things meet or divide. To experience the moments in which fateful questions are asked and fateful answers are given. To know about the paradoxical coexistence of opposites such as life and death, for example. To make a difference between the frozen and dead eternity, and blinking filled with life. Let me dream about this vital moment. To stand in places that give a scale and distance, places on the border between the familiar and unknown, past and future, possible and desired.

Материалът, от който са изпълнени,скулптурите ми от цикъла “Бродове” е печена глина. Мек, пластичен, лесно достъпен материал, върху който може да се отпечата всяко докосване и той да го съхрани. Материал с особено значение, чрез който е запечатано образното мислене на човечеството. Материал, който сам по себе си е митичен и ни връща при сътворението, когато планините са били един разкрач, а водата се е криела в гигантска жаба. Kогато първичният материал се е преименувал от нещо в нещо друго.

В цикъла "Бродове" най-общо проблема, който ме занимава, е изследване на вътрешните пространства и характеристики на материята глина. Разкриване и достигане на отношения, прекрачващи чисто физическото. Изследване на пътищата, които материята преминава, докосвайки духа.

Скулптурите са не фигурални, но се отнасят към човека в най-общ смисъл, с въпросите, които си задава, в срещата си с заобикалящото го. Границата между минало и бъдеще, възможно и невъзможно, черно и бяло, добро и зло, винаги е вълнувала човек. Отговорите, които е давал на въпросите свързани с тези противоречия, никога не са били еднозначни. Скулптурите от този цикъл също не формулират конкретни отговори. Рязането, изграждането, разкопаването и процеса на осмисляне в тези работи, по- скоро напомня онази митологема , че всяко действие е повторение, проекция на архитип от друго предисторично време. В серията "Бродове" използвам маниер на работа, който максимално запазва природата на суровата глина. Изграждането, източването на формите се ражда с раждането на импулса в мене. Без обратен път, не разрешаващ коригиране, поради това, че големият формат на скулптурите изисква едно технологично изсъхване на долните слоеве. Така всяка отделна работа израства, развива се и застива с импулса, преследващ мига. Композиционно организиращо е едно условно напречно сечение, което се измества от основата към височината в процеса на работа. То е зоната на формообразуване и се контролира на момента, след което застива и се затрупва от следващи пластове глина. Чрез това действие, наложено върху тежката и груба материя - глина, която е също така грубо обработена, се опитвам да създам образите в "Бродове" - радикални, изчистени като жест, експресивни и поетични.

Чрез "Бродове" се опитвам да открия местата, където две неща се срещат или разделят. Да съпреживея моментите, в които се задават съдбоносни въпроси и се дават съдбоносни отгори. Да се досетя за парадоксални съжителства на противоположности като живота и смъртта например. Да направя разлика между застиналата и мъртва вечност, и мига изпълнен с живот. Да помечтая за този витален миг. Да застана на места, които дават мащаб и дистанция, места на границата между познато и непознато, минало и бъдеще, възможно и желано.